Вначалото на XX-ти век бизнесменът Даниел Барингер загубил цяло състояние в

Вначалото на XX-ти век предприемачът Даниел Барингер изгубил цяло състояние в търсене на стоманен астероид, за който считал, че лежи на дъното на метеорен кратер в Аризона. За благополучие е имало малко възможности да изследват удари на огромни астероиди със Земята, само че физиците към този момент знаят, че напъните на Барингер са били напразни - металното парче, което е образувало метеорния кратер, значително се е изпарило при удара.

“Spin ” Leaves Its Mark on Some Meteorite Craters!.........Numerical simulations reveal that an impact crater’s shape can depend on the impactor’s spin and its degree of cohesion.......
— Mário António (@MrioAnt40183599)
И въпреки всичко детайлностите, които са определили разпределянето на останките от астероида - и по какъв начин кратерът е завършен при удара - остават едва разбрани.

Ерик Франклин от Държавния университет на Кампинас, Бразилия и негови сътрудници са симулирали въздействия, включващи обекти, формирани от веществен елемент, като са разкрили, че динамичността зависи от силата и въртенето на даден елемент. Техните резултати могат да оказват помощ да се изясни разнообразната морфология на кратерите, следени на планетите и луните на нашата Слънчева система.

Франклин и сътрудниците му провели симулации с железни сферични с размер на грейпфрут. Във всяка симулация една от тези агрегатни сфери се удряла челно в разхлабена гранулирана повърхнина, до момента в който се въртяла към ос, перпендикулярна на тази повърхнина. Изследователите трансформирали скоростта на удара на сферите, скоростите им на въртене и силата на връзките сред техните съставни сфери.



За сферите, които се разрушават при удар, симулациите демонстрират, че приблизително фрагментите от сфера с висок ъглов миг се популяризират по-широко от постепенно въртящите се, само че проникват доста по-плитко в ударената повърхнина. Междувременно формата на кратера зависи частично от силата на връзката (хлабаво обвързваните елементи изкопават необятни, само че плитки кратери) и частично от скоростта на въртене (бързо въртящите се, хлабаво свързани елементи изкопават най-широките кратери). В случаите със едва обвързваните елементи някои фрагменти от удрящия детайл остават над повърхността, образувайки върхове в ръбовете на кратера. Подобно познание би могло да помогне при идентифицирането на произхода на материала, откриван в кратерите, както и да се избегне разочарованието на бъдещите търсачи сходни на Барингер от преди век.

По темата